Hi-Fi БАЗАР

banner myhifi ads

Анкета
От къде най-често пазарувате Hi-Fi техника?
От къде най-често пазарувате Hi-Fi техника?
Трябва да изберете поне един отговор!

Аналогов или цифров звук, какво мислят аудио инженерите

myhifi org colored vinyl

 

АНАЛОГОВ ИЛИ ЦИФРОВ ЗВУК, КАКВО МИСЛЯТ АУДИО ИНЖЕНЕРИТЕ*

Крис Корнелис, www.laweekly.com

 

Майката на Джеймс Ръсел му е казвала, че първото му изобретение е било „автоматичен боен кораб”, който той построил, когато бил на 6. На 13 вече поправял тостери, ютии и вентилатори в местен магазин за битови уреди в родния си град, близо до Сиатъл. Лятото преди да напусне колежа бил нает да сглоби радио станция – с предавателя и всичко останало – нещо, което не бил правил преди това. Никога не бил виждал толкова голяма антена.

„За това съм изобретател”, казва Ръсел, вече на 83г. „Аз мога да предвидя как трябва да стават нещата.”

В колежа Рийд в Портланд Ръсел учи физика и построява първия си грамофон. Недоволен от стандарните дози по онова време, той използва бодли от кактус, които остри с шкурка, за да просвирва първата грамофонна плоча, която е купил – „Шехерезада” на Римски-Корсаков. Дори тогава острият му слух могъл да долови, че качеството на плочата спада след 10-тото или 12-тото просвирване.

След като се дипломира през 1953г. Ръсел приема работа в изследователската лаборатория Ханфорд Уъркс във Вашингтон, чийто ядрен отдел е произвел плутония, използван в атомната бомба, пусната над Нагасаки. Дългогодишни почитатели на класическата музика, Ръсел и съпругата му Барбара имали абонамент за Сиатълската опера, въпреки че се налагало да правят по едно пътешествие от 400 мили за всяко представление.

myhifi org james russell

Джеймс Ръсел, изобретателят на компактдиска

 

Дълги години той работил по проекти, косвено свързани с ядрените реактори, след което убедил ръководителите си да му позволят да изследва начините, по които оптиката – чрез използване на светлина – може да бъде използвана, за да се подобрят записа и репродукцията на музиката.

Ръсел не се опитвал да направи записаната музика по-удобна или компактна. Опитвал се да я направи по-точна, по-достоверно копие на живото изпълнение. „Исках симфонията да звучи като симфония.”, казва той.

Една съботна сутрин през 1965г. Барбара извежда децата, за да им купи обувки. Оставайки сам, свободен да мисли върху работата си, на Ръсел му дошла идеята как да чрез оптиката, цифровите технологии и някои други дисциплини да създаде цифрова оптична технология за съхранение и плейбек, която в днешни дни е известна като компактдиск.

Компактдискът променил коренно музикалната индустрия, но никога не е бил готин. Даже когато продажбите на компактдискове надминали и почти стопили тези на винила, формáтът страдал от обвиненията, че звукът му бил по-некачествен или че бил единствено по-удобна алтернатива на грамофонните плочи.

И когато потребителите се втурнали към по-удобните и универсални варианти за сваляне и стрийминг на музика, без грам сантимент изоставили своите колекции от дискове. Но докато продажбите на компактдискове се сривали, тези на грамофонни плочи се движели в противоположната посока. Дебатът “Компактдиск или винил” или по-точно дебатът за цифровия срещу аналоговия звук тепърва започвал да се разраства.

Пре 2014г. възраждането на винила като пазарен продукт и фетиш ускорил замирането на компактдиска. Докато продажбите на дискове спаднали с 80% спрямо пика от 2001г., продажбите на плочи ударили 9.2 милиона, повишение с 52% спрямо 2013г. и почти 800% спрямо 2004г. Продажбите на “Lazaretto” на Jack WHite достигнали 86700 плочи, най-голямата бройка за календарна година, откакто започнали да се водят статистики през 1991г.

В момента даже чисто дигиталната музика се рекламира чрез използване на белезите на винила. Когато U2 разпространиха 500 милиона цифрови копия на новия си албум сред потребителите на iTunes – достижение, немислимо при дебюта на групата през 1980г. – „обложката” представляваше нарисувана грамофонна плоча в обложка с надпис „LP” отгоре. А когато Нийл Йънг започна kickstarter-кампанията си за PonoMusic, цифров музикален плеър и онлайн магазин, компанията му твърдеше, че мисията й е да „пресъздаде преживяването с винил в цифровия свят”.

Създадено от съживяването на винила и подхранвано от аналогови апостоли като Йънг и Уайт е внушението, че аналоговият плейбек на плочите произвежда честен, автентичен звук, докато цифовите формáти като компактдиска представляват компромис с качеството в името на мобилността и удобството. Йънг изказа това мнение по-рано този месец на Международното шоу за консуматорска електроника (CES) в Лас Вегас, където каза пред журналиста от Ролинг Стоун Нейтън Бракет, че възраждането на винила е благодарение на това, че „това е единственият начин, по койтом хората могат наистина да слушат.”.

Бащите на компактдиска и много аудиоинженери, които записват изпълнения в звукозаписно студио, настръхнаха при това изказване.

„Що се отнася до измерванията, компактдискът винаги ще бъде по-добър от винила със сигурност”, казва Кийс Иминк, бивш инженер във Фипипс, Холандия, който е бил член на екипа на Сони/Филипс, имал задачата да създаде стандартите за компактдиска. „Но ако вземете едно цялостно преживяване, което включва например и пушене на пури с приятели, тогава (винилът) е по-добър и щом искате го правете така. Наслаждавайте се на пурите с приятели, пийте бира и бренди и се наслаждавайте на стария си грамофон. Но не казвайте, че звукът е по-добър. Можете да кажете, че на вас ви звучи по-добре. Това е норамлно. Но това е субективна материя.”

myhifi org kees immink

Кийс Иминк

 

През 1968г. 23 годишният аудио инжерер Боб Людвиг от нюйоркското студио A&R Recording бил накаран да направи тестов пресинг на дебютния албум на The Band “Music From Big Pink”, за да могат продуцентите да чуят как ще звучи на плоча. По време на целия процес той се старал специално да запази колкото може повече от ниските честоти в записа на групата, които според него били фундаментални за нейната музика.

Ни когато чул финалната плоча, когато вече била издадена, той бил шашнат. „Целият нисък и най-ниският бас, който знаех, че трябва да е там, беше изрязан.”

Години по-късно, когато Людвиг бил нает да направи финалната редакция (позната като мастеринг) на един сборник с най-известните хитове на на The Band, взел отново мастер-лентите от Capitol Records. Върху кутията имало бележка от режисьора по монтажа, който навремето напавил оригиналния мастер на плочата, в който се казвало, че най-ниските честоти трябвало да бъдат премахнати.

Сред вродените дефекти на винила възпроизвеждането на баса е един от най-ярките. Другият е, че последното парче от всяка страна на плочата звучи по-зле от първото благодарение на факта, че с приближаването към центъра на плочата иглата изминава по-малко разстояние по браздата за определено време.

Винилът е „постепенно влошаваща се" медия.”, казва Людвиг, спечелил много награди сред които няколко Грами като мастеринг-инженер за „Horses” на Пати Смит, „Gaucho” на Стийли Дан и “Lazaretto” на Jack White. „Колкото по-близо се отива към центъра на плочата, толкова повече информацията се влошава, а високите честоти се губят.”

Колегата на Людвиг Боб Клермаунтин е един от най-уважаваните микс-инженери, занимаващ се с коригирането на нивата в записите преди да бъдат изпратени на мастеринг-инженера. Работил е с всички, от The Rolling Stoneс и David Bowie до Ricky Marin и Lenny Kravitz.

bob ludwig gateway mastering studios

Боб Людвиг в студиото си Gateway Mastering Studios

 

Клермаунтин казва, че когато миксирал винилови албуми за Columbia Records, лейбълът изисквал тестовия пресинг на всяка плоча да може да свири без прескачане на стар, евтин грамофон или трябвало да бъде миксиран отново. Твърде много бас в тонколоните можел да накара иглата да изскочи от браздата, същото можело да се получи и с твърде много острота – грапавото „с” в гласа на вокала.

Клермаунтин, който сега работи за Mix This! в Pacific Palisades, казва, че когато слуша виниловите тестови плочи на албумите, по които е работил в студиото, винаги се чувства по един и същ начин: депресиран.

„Слушам и си казвам: Господи, след цялата тази работа това ли се получава? Нещо от сорта на един процент от това, което правим в студиото.”, казва той. „Всичката тази работа и опити да направим всичко да звучи толкова добре и накрая плочата не е добра.”

Не само че плочите дават само частица от това, което е свършил в студиото, но също така излизат с много звуци, които не са били там по начало – пуканията.

„Ако сте музиканти като Боб и мен”, казва Людвиг, „и вземете един микс, чуете го и харесате как звучи, но след това той се прехвърля на винил и изведнъж в него се появят шум и пукания, това е изключително немузикално преживяване.”

myhifi org bob clearmountain

Боб Клермаунтин

 

За разлика от Ръсел не всички инженери и учени, чиито изобретения и разработки лежат в основата на компактдиска, били мотивирани от търсене на по-чист звук. Ричард Уилкинсън например е търсил по-добра картина.

В лабораториите МСА в Торънс Уилкинсън бил зает с развитие на начините за запис на телевизионни програми и прехвърлането им на мастер-дискове с помощта на лазер, при това по време, когато съществували много малко комерсиални лазерни устройства. Това било експериментален проект със слаби надежди за успех. „Директорът на лабораторията ми каза, че няма гаранция, че работата ще продължи повече от 6 месеца.” - казва Уилкинсън.

Но той и неговите колеги успели. В партньорство с Имминк и неговите колеги във Филипс, екипът на Уилкинсън помогнал да се създадат стандартите, които сега познаваме като лазерен диск. С договорка между двете компании, Филипс направили плеърите, а МСА произвели дисковете в една фабрика в Карсън.

Ако наистина искате да имате проблеми между холандци и американци, тогава трябва да направите нещо такова.” - казва Иминк. „Ако една система не работи, кой трбява да се вини, дискът или плеърът? Това беше голям проблем.”

Но по-големият проблем е, че хората не били впечатлени. Първият комерсиален плеър за лазерни дискове, Magnavox 8000, бил пуснат през 1978г., но Иминк казва, че след похарчени половин милиард долара в разработки, били продаденисамо няколкостотин плеъра.

Но начинанието не било абсолютна загуба на време и енергия. Докато Иминк и неговите колеги разработвали видео диска, мениджмънтът поискал от тях да направят и един диск само за звук.

За сравнения Иминк купил със собствени пари няколко грамофонни плочи на музиканти като Елвис Пресли. Но когато екипът му започнал да тества цифровият аудио диск, използвали записи от изпълнения като „Картини от една изложба” на Мусоргски. Класическата музика могла да демонстрира по-добре по-големия динамичен диапазон на диска от този на плочата, когато се използвала класическа, а не поп-музика. Попмузиката има по-малка разлика между тихите и силните пасажи на музиката. „За един грамофон е невъзможно да има такъв диамичен диапазон.” – казва Иминк. „Налага се да компресирате динамичния диапазон, в противен случай браздите ще се сливат или ще трябва да намалите дължината на записа върху плочата.”

Иминк бил привлечен в съвместната работа между Филипс и Сони за разработката на стандартите на компактдиска. През 1982г. новият формáт бил на пазара.

Две години по-късно първият компактдиск бил произведен в САЩ. Подходящо, това бил „Born in the USA” на Брус Спрингстийн, албум, който бил миксиран от Боб Клермаунтин и мастериран от Боб Людвиг.

Слушането на “Born in the USA” на диск няма да направи нито един човек защитник на цифровия звук. Клермаунтин и Людвиг казват, че първите аналогово-цифрови преобразуватели имали “индустриален” звук, който карал дисковете да звуат грапаво. Но когато Apogee Electronics – компания, основана в съдружие с жената на Клермаунтин, Бети Бенет – разработила първите висококачествени конвертори през 1985г., звукът бил най-важното за тях.

Чак когато дисковете започнаха да звучат по-добре си казах: ”Точно така звучеше. Това е, което си спомням от студиото”” , казва Клермаунтин. „Хубавото за мен по отношение на цифровия звук, по отношение на дисковете, беше, че можех да правя неща, които до тогава не бих могъл да правя в виниловите плочи.”

myhifi org goldmund reference 2

Goldmund Reference II - един от най-скъпите грамофони в света, $300000

 

Скот Меткалф, директор по звукозаписни изкуства инаука в консерваторията Пийбоди към университета Джонс Хопкинс казва, че прехвърлянето към компактдискове е особено ползотворно за възпроизвеждането на записите с класическа музика.

„Наистина във всеки измерими аспекти цифровите формáти превъзхождат аналоговите като динамичен диапазон, което означава амплитудата между силните и тихите пасажи”, казва той. „В света на класиката това означава наистина тиха музика, незамърсена от пукания или шума на иглата, която се трие в плочата.”

Но това не означава, че всички аудио инженери, с които разговаря L.A.Weekly, казват, че не може да се намерят плочи които звучат по-добре от дисковете. Мастерингът, продуцирането и производствените проблеми могат драстично да наклонят везните в едната или другата посока.

Привидно безкрайните възможности на диска водят до неочаквани последствия. „Когато се появи компактдискът, всички откриха, че могат да правят всичко с него или поне така си мислеха.”, казва Андре Майо, президент на Audio Engineering Society. “И те започнаха да повдигат, да повдигат и да повдхигат нивото нагоре и нагоре, и нагоре, и това създаде напълно различен звук.”

Даже преди появата на компактдиска е имало “война на силата” в музикалната индустрия – желанието да направиш един албум да звучи по-силно, отколкото конкуренцията, така че да грабне вниманието на слушателите и радиоводещите. Но когато дисковете направиха възможно нивото да нараства експоненциално – без повече прескачащи игли на грамофони – нюансите и динамиката на музиката започнали да страдат.

Заради физическите си ограничения винилът не позволява подобна злоупотреба с нивата на звука, както диска. Майо казва, че слушателите могат да чуят по-голям динамичен диапазон в албум, миксиран отделно за винил, отколкото в компактдиск версията, оптимизирана да звучи силно, въпреки, че винилът като формáт има по-малък динамичен обхват от диска.

Не е само до формáта.”, казва Майо. „Важно е какво правиш с него.”

Факт е, че винилът звучи различно от диска. И много хора предпочитат неговия звук. Но не чистата репродукция на записа е това, което прави винилът предпочитан формáт; това, което винилът прибавя към записа всъщност е нещото, което хората намират за приятно.

„Мисля, че някои хора възприемат липсата на най-високите честоти (при винила) и аналоговите изкривявания като „топлота”, казва Джим Андерсън, звукозаписен инженер, печелил Грами и професор в института за звукозаписи „Клайв Дейвис” към Нюйоркския университет. „Това е грешно. Но ако го харесват, нека си го харесват. Лошо няма.”

Ясно е, че преживяването с винил не е само звук. Пийт Лайман, съсобственик и главен мастер-техник в Infrasonic Sound, аудио и винил-мастеринг студио в Echo Park, каза, че според него слушателите се насочват към винила заради физическото преживяване на притежание, държане и занимавка с плочите.

Не мисля, че звукът е това, което привлича хората”, казва Лаймън. „Това, което харесват те е колекционерството. Обичат целия ритуал в процеса на слушане. По този начин са по-съпричастни с музиката.”

Бен Блекуел, директор на отдела за грамофонни плочи в Third Man Records в Нашвил, мисли, че някои хора предпочитат плочите, защото по този начин казват на света нещо за това кои всъщност са те. „То е като дете, обикалящо с копие на „Спасителят в ръжта” в задния джоб” , казва той. „Дали наистина е свързано с него или само показва нещо?”.

Лаймън – който не само мастерира записи, но също прави ацетатни мастер-дискове, които след това занимават в заводите за гламофонни плочи – казва, че в стремежа да се влезе в играта с грамофонните плочи много неща се претупват. През 60-те и 70-те години, когато музикантите са записвали специално за винил, записите и миксирането са правени така, че да паснат на формáта, обяснява той. Всяка страна се побирала под 20 минути запис, по-шумните песни били поставяни на външните сектори на плочата, а по-тихите близо до центъра като се предвижда естественото влошаване на звука, което се появява, когато иглата отива по-близо до центъра на плочата.

myhifi org pete lyman

Пийт Лаймън

 

В днешни дни, твърди Лаймън, винилът е последното нещо, за което мислят музикантите и лейбълите. Клиентите на Infrasonic, които възлагат поръчки само за правене на първите ацетатни плочи, от които впоследствие се произвеждат матрици, често подават албуми, които са оптимизирани за цифрово разпространение по интернет или за компактдискове, като същевременно са твърде дълги за винил, с подредба на парчетата, която не взема предвид естествените ограничения на формáта.

Лаймън казва, че за да се побере албум по-дълъг от 40 минути на една плоча, басът и високите честоти са пръвото нещо, което трябва да си замине. Освен това се появяват допълнителни изкривявания, защото се налага да гравира ацетатния диск с по-ниско ниво на звука, за да побере цялата музика на една плоча.

„А когато направиш един запис на по-ниско ниво, започваш да чуваш пукания и по-силен фонов шум,” , казва той, „защото трябва да увеличиш уредбата си, за да се нагодиш към по-ниското ниво на звука.”.

В опита си да осребрят формáта, който изживява бум, лейбълите правят някои маркетингови напъни, които са направо подвеждащи. Най-забележителният от тях е „аудиофилският 180-грамов винил”, който купувачите смятат за по-добър, защото е по-тежък. Лаймън казва, че добавеното тегло не добавя никаква музикална полза.

„То увеличава транспортните разходи и продажната цена на плочата. Това е.”, казва той. „Това е Светия Граал на винила, но всъщност не получавате повече (качество), просто получавате повече винил.”

В Pono Music Нийл Йънг предлага на феновете си дигиталната версия на 180-грамовия винил с мотото „По-голямото е по-добро.”.

Дълго време вярвахме, че човешкото ухо не може да чува честоти над 22kHz. Това е така, защото компактдискът предлага сигнал с дискретизация 44.1kHz и дълбочина от 16 bits. Според теоремата на Найкуист-Шанън, за да се достигне дадена честота, звукът трябва да бъде самплиран на двойно по-голяма честота, а половината от 44 е 22.

Pono, заедно с другите онлайн-магазини за музика като HDTracks.com, продава някои парчета, в които музиката е на 24bits/192kHz. Освен това Pono предлага Pono Player (цена $399), който според компанията е оптимизиран да просвирва такива файлове.

Педрам Абрари, изпълнителен вицепрезидент на Pono по технологии и инженеринг, казва, че идеята за този плеър и онлайн магазина е да продават и просвирват парчета с резолюцията, с която музикантите ги записват. И тъй като музикантите обикновено записват с резолюция по-висока от 44.1kHz, за да могат да редактират, компанията вярва, че предлагането на музиката в оригиналния й вариант ще подобри звука.
Това твърдение е предмет на ожесточен дебат.

myhifi org neil young pono

Нийл Йънг с плеъра Pono

 

„Няма доказателства, че хората могат да възприемат честоти над 22kHz.”, казва д-р Даниел Левитин, невролог и автор на „This Is Your Brain on Music”. “Доколкото знаем няма нищо в слуховия апарат или мозъка, което да усеща толкова високи звуци.”

Слепите тестове, проведени от Левитин и други – някои резултати от които бяха публикувани в журнала на Audio Engineering Society – слушателите не могат да познаят разликата между аудио с висока резолюция и CD-качество.

Но много професионалисти, включително Боб Людвиг и Джим Андерсън от Нюйоркския университет казwат, че могат да чуят подобрение над качеството на компактдиска и че предпочитат по-високите резолюции. Андерсън дори води клас в Нюйоркския университет, в който инструктира студентите си как да слушат за разликите.

„Мисля, че ако хората не могат да го доловят, то е защото вероятно не знаят за какво да се вслушват”, казва Андерсън. „Някой трябва да ти каже: „слушай това” или „слушай онова”. И когато си запознат с тези детайли, всичко става напълно ясно.”

Абрари казва, че Pono не искат да навлизат твърде много в науката. И че не става въпрос за това, което чуваш, а по-скоро за това, което чувстваш.

Но дори ако хората можеха да „чувстват” над 22kHz, преживяването от слушане на парчета с висока резолюция е много различно то това с винила. Ако не друго, поне е сродно с преживяването от компактдиска.

Няма пуканки. Няма ритуално обръщане на плоча. Парчетата са по-близо до това, което музикантът е записал в студиото, но само защото изкривяванията и ограниченията на виниловия пресинг вече не са част от преживяването.

Освен всичко друго, аудиото с висока резолюция не е евтина мания. Можеш да купиш наръч стари плочи за $21.79, което ще ти струва колкото 192kHz версия на „Harvest”на Нийл Йънг в онлайн магазина на Pono.

Откакто се занимава с Pono Нийл Йънг не спира да промотира идеята, че аналоговите формáти и звукозаписна техника предлагат автентичен звук, а дигиталният е само компромис.

Не мисля, че (Pono) може да звучи по-добре от винила” – каза той по-рано на Шоуто за консуматорска електроника. „Защото винилът е отражение, а всяка цифрова музика е реконструкция - не е едно и също.”

Много аудио инженери не са съгласни с това. Скот Меткалф например казва, че записът на аналогова лента не е по-чист, отколкото цифровия запис. Но изкривяванията и вариациите в скоростта, които аналоговата лента прибавя към записа, са предпочитани от някои музиканти и слушатели.

Мисля, че са много малко хората, които ще ви кажат, че класическата музика печели нещо от запис на аналогова лента” – казва Меткалф. Но за някои музиканти, казва той, особено рокаджии, тези изкривявания са предпочитани.

Людвиг казва, че е мастерирал „Lazaretto”на Jack White на аналогова лента не защото това е по-добрият начин за мастериране, а защото музикантът е искал така.

За много микс-инженери от световна класа” – казва Людвиг – „миксирането на аналогова лента няма предимства, ако искаш това, което излиза от конзолата да е точно това, което търсиш. Но за някои не толкова кадърни микс-инженери, миксирането на аналогова лента може да „спои” музиката по един чудесен начин.”– казва той.

Дали е аналогова лента срещу цифров запис или винил срещи компактдиск, не става въпрос за обективнност: всичко опира до това какво предпочитат музикантът или слушателят.

Що се отнася да измервания, дигиталната музика е по-добра във всяко отношение.” – казва Меткалф. „Наистина всичко опира до предпочитанията на крайния слушател.

Или както казва Кийс Иминк „Някои хора обичат мармалад, други обичат горчица. Ако хората обичат да слушат винил, нека го правят, нека се наслаждават на живота. Но да не казваме, че звукът е по-добър.”.

 

* - Оригинално заглавие "Why CDs May Actually Sound Better Than Vinyl".

 

myhifi org beethoven cd